Продължила червената шапчица през гората и стигнала до къщичката на баба си. Влязла без да чука (дъртата бабичка нищо не чува, ама иначе все много знае, нема ли да пукне най- накрая...) и какво да види - бабата лежи в леглото, завита почти през глава, и изглежда много зле.
- Бабо, как си? (дано си на умирачка вече, вдигнаха се малко цените на къщите извън широкия център...)
- Добре съм, червена шапчице.
- Защо са ти толкова големи очите?(май са възпалени, отива си дъртата...)
- За да те виждам по- добре, мила.
- А защо са ти толкова големи ушите? (абе нещо не е в ред тука...)
- За да те чувам по- добре, мила.
- А защо са ти толкова големи зъбите?
- За да те изям! - казал вълка и изскочил от леглото. - Ела ми, червена шапчице, да видиш вълците какво можем!
- Абе, вълчо, що ме стряскаш така, бе. Да беше казал отначало, че имаш мераци, не така да ми образуваш нерви. (пфф, тия мъже, кво ли не измислят да те вкарат в леглото...)

***

Десет минути по-късно...
- Благодаря ти, вълчо, супер беше! (три минути и нещо, че и му е малък...вече няма да идвам в тая гора, ще ходя при бабата в другата, там нек"ви мечоци имало...)
- Искаш ли пак, червена шапчице? (голяма курва, много лудо се ебе, ще я водя в БИАД скоро...)
- Много ме умори, вълчо, няма да издържа още. Айде, тръгвай си, ще ти звънна да ходим на ресторанта на Славия някой път.(да, да... когато Андреа изкара участие, без да си покаже циците...)
- Окей, червена шапчице, чао.
- Чао. (Абе, дърваря май беше сладък, да зема да му звънна, докато съм още топла...)
...